Тодор Тодоров, Снимка: Владислав Христов

Тодор П. Тодоров е доктор по философия и преподавател във Философския факултет на СУ Св. Климент Охридски. Автор е на сборниците разкази Приказки за меланхолични деца (Сиела, 2010) и Винаги нощта (Сиела, 2012). Приказки за меланхолични деца излиза в Германия през 2012 г. с немското заглавие Hexen, Mörder, Nixen, Dichter... /Dunkelmagische Geschichten/ (Grössenwahn Verlag, Frankfurt am Main, 2012). Носител е на Наградата за къс разказ Рашко Сугарев (2010) за разказа Ван Гог в Париж. Любител и идеолог на нощното четене.

---

Какво бихте казали днес на писателя, който сте били в началото, по време на първата отпечатана книга?

Вероятно някоя класика от порното: „По-дълбоко и по-силно!“. Може и „По-бързо!“. Или „Още!“. Всъщност не мисля, че искам нещо да му казвам. Той си е добре там. По-скоро бих му се усмихнал. И бих изпил едно с него. За да си поговорим за други неща.

Как избирате заглавия на книгите си?

Не. Не ги избирам, просто знам заглавията.

Опишете Балканите в три изречения

Три изречения са много. Балканите са минималистични, лапидарни, обичат кратката форма. Махленски са. Тук малката история е голям разказ. Ние имаме „Свобода или смърт“ вместо Декларация за независимост. Сред възможните образи (вместо изречения) бих включил бръснача. Бръснача, с който никога не успяваме да си отрежем брадите, да прережем въжето, да отворим непрочетените страници. Някаква невъзможност, която е единственото ни условие за пълнота.

Кога и къде пишете? Нуждаете ли се от някаква особена атмосфера, обстановка, нагласа? Имате ли ритуали на писане?

Имам всичко. Ритуали, мании, тикове, магии, места, билки и треви, дори предмети… Вселената, в която става писането е сложна, защото е част от други светове.