Мирослав Пенков, Снимка: Нели Томова

Мирослав Пенков е автор на сборника На изток от Запада (Сиела, 2011). Разказите му, преведени на над дузина езици, са отличавани в антологиите Best American Short Stories 2008, PEN/O. Henry Prize Stories 2012, Best American Nonrequired Reading 2013. Носител на Международната награда за кратък разказ на BBC за 2012 г., Мирослав Пенков преподава в докторската програма по творческо писане на Университета на Северен Тексас (UNT), където е един от редакторите на литературното списание American Literary Review. 

---

Какво бихте казали днес на писателя, който сте били в началото, по време на първата отпечатана книга?

Същото, което си казвам и сега, тринадесет години по-късно: бъди търпелив и, както е рекъл Баш Майсторът, маай по задачите.

Как избирате заглавия на книгите си?

Заглавията най-често идват последни, след като разказът или книгата вече са написани, след като съм успял най-сетне да намеря сърцето на историята. Така беше с разкази като „На изток от Запада”, „Крадци на кръстове”, „Снимка с Юки”, „Нощният хоризонт.” Но понякога се случва заглавието да дойде преди сюжета, преди героите и да ги предопредели. Така беше с „Как купихме Ленин”, така е и сега с романа, по който работя – „Именник на въображаемите ханове.”

Опишете Балканите в три изречения.

Орел. И рак. И щука.

Кога и къде пишете? Нуждаете ли се от някаква особена атмосфера, обстановка, нагласа? Имате ли ритуали на писане?

Старая се да избягвам ритуалите, до колкото мога, понеже по природа съм човек суеверен и лесно ставам жертва на натрапчиви идеи. Когато писането върви, мога да пиша навсякъде – вкъщи или навън, на шум или в тишина. Когато не върви, то тогава никъде не ми е добре. Иначе пиша следобед или вечер, но никога сутрин. Сутрините са варварско време.