|
10 декември, четвъртък, 11:00 – 12:00, Мраморно фоайе НДК, (етаж 2)
Виктор Самуилов (1946, София) Завършил е българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Работил е в различни вестници и списания, в литературни и хумористични издания, бил е редактор и сценарист в Студията за анимационни филми, съставител е на учебници и помагала, занимава се с художествен превод. Автор е на поетични и сатирични книги, на книги за деца. Носител е на националните награди „Константин Константинов”, „Петко Р. Славейков”, както и на Първа награда на Центъра за югоизточна европейска литература за принос в творчеството за деца и юноши. |
|
> Представете себе си в три изречения. Изречение първо: просто, възклицателно. Изречение второ: сложно, разказно, въпросително. Изречение трето: кратко, просто, недоизречено... > Кога написахте първия си текст? В спомена съм осем-деветгодишен: с моя братовчедка изписваме с пръсти по запотеното стъкло на кухничката в Коньовица първите стихоподобия, на игра и на смях. > А кога започнахте да възприемате себе си като писател? Не съм и започвал, слава Богу. Децата, с които се срещам, отрезвяващо ме подсещат, че „писателят” е друго нещо. > Защо продължавате да пишете? Защото, извинете, продължавам да съм жив. И все така ми се играе. > Какви са очакванията ви от фестивала и неговата публика? Притеснено-ведри, казано иначе - смесени. > Какво е най-характерното, според вас, за съвременната българска детска литература? Че върви към окончателното си освобождаване от пропагандност и умилителност. > Как бихте описали (някои от) думите тъга, страст, гняв и нежност? ТЪГА – томителната мъглявина на самосъчувствието. СТРАСТ – нестинарство на вдъхновението. ГНЯВ – триумф на човешкото над човечното. НЕЖНОСТ – крехкият мир на кърмещата младенеца си насред грохота на света. |